01.06.2010 г.

Е, ето го началото. Сега следва дълга пауза, в която се почесвам и чудя дали да не цитирам нещо умно тук и също така що за нещо ще излезе от това пътуване и този пътепис. Ако не друго, то се надявам поне да е интересно четиво за вас, скъпи роднини и приятели. Също така е приятно да пиша отново на български, защото осъзнавам, че това е нещо, което не съм правил от вече две години и понякога започвам да се чудя дали още мога да разсъждавам и съзерцавам на майчиния език. По този повод моля да простите всякакви фрапантни правописни и стилистични грешки и поангли чанчени фрази от моя страна (а ако сте много добрички, дори може да ми ги изтъквате). Сега като че ли не остана нищо друго освен да започна по същество за Кения: тази толкова екзотична страна, която е първата в живота ми, която да ми е толкова непозната, че да се видя в нужда да си водя бележки за да мога да я разгадая.

Като за начало, мисля да споделя всичко, което знам или си мисля, че знам за Кения за да видим откъде започвам и докъде ще стигна и за да нямам никакви тайни от вас. Кения се намира в източната част в центъра на Африка. Екваторът дели страната почти през средата, от което следва и фактът, че става светло в шест сутринта и тъмно в шест вечерта през цялата година. Също така няма нужда кенийците да си местят часовниците през есента и зимата. Поради тази причина през лятото са в същата часова зона като нас, а зимата са един час напред. Площта на страната е повече от 500 000 кв. км., а населението 37 милиона при последното преброяване през 2007 г. Твърди се, че вече клонят към 40. Ако си мислите, че това е пресилено нека ви кажа, че преди по-малко от 150 години населението на днешна Кения е било едва 2-3 милиона души. Най-големият град и столица е Найроби с население от около 2 милиона, следван от пристанищния град Момбаса, който се намира на сравнителното малката юго-източна част от страната с излаз на Индийския океан, с около 700 хил. души. Официалните езици са английски и суахили, който е неутрален и използван като средище от всички различни кенийски племена. Не съм изцяло убеден във верността на тези цифри, но знам, че са сравнително точни, а за повече винаги може да си отворите Wikipedia (ще се радвам ако разпаля интереса ви дотолкова, стига това да не значи, че не съм ви отегчил с писането си).

Страната се характеризира с типичен екваториален климат като дъждовния сезон (сиреч зимата) е през юли/август и още един по-кратък през ноември/декември. Страната е кръстена на Маунт Кения- вторият най-висок връх в Африка в централната част на страната. Килиманджаро е съвсем близо от южната страна на границата в Танзания и (ако не ме лъжат) се вижда от Найроби в много ясни дни. На запад езерото Виктория служи за част от границата с Уганда, а на север Етиопия дели границата на края на възголемичкото езеро Туркана. Леко вляво е Судан, а на североизток е Сомалия. На фона на всички тези държави, на които съм убеден, че се подсмихвате, Кения винаги е била една от най-развитите и стабилни държави в цяла Африка (но за това след малко).

А сега няколко думи за историята. Разбира се бидейки наперен европеец и тотално перде, въобще няма да зачеквам темата за преди да дойдат европейците. Стига да кажа, че хората са си живуркали добре преди да видят на небосклона, о чудо!, онази най-голяма загадка дето някой сигурно я е мазал с нещо странно- белият човек. Бог или Сатана? Не обичам да издавам краищата, но и без това сигурно си знаете, че меко казано сме им разкали играта. Ура за нашите... Ни богове, ни дяволи, а просто хора, ама не и хора като хората, а англичани моля ви се. Така или иначе, вкарали малко ред и Кения станала част от Източно-Африканската Компания. На тази фаза на трона на Британската империя е Виктория и Лондон владее 1/3 от света и 1/2 от населението на света, но въпреки това частни компании управляват много от колониите включително и и Индия, която чак през 1870 дава короната си на Виктория. Разбира се няма нищо случайно в тези компании, но просто така е по-лесно административно и логистически да се управлява тази огромна империя. Ако искате пример, замислете се защо в Англия и да речем Кения не може да има едни и същи права за работниците. Така или инак, затупуркват тук англичанчетата като феи в края на 19 в. и си заживяват живота като не пропускат след края на Първата световна война да направят Кения колонийка. Но не щеш ли, всяко хубаво нещо си има край, и през 1963 англичаните се видели принудени да си съберат живота и да ходят да си колонизират из дебрите на Забранения град Шефийлд (ха!). През 1964 основават републиката си и през следващите десетилетия се превръщат в една от най-просперитетните държави в региона.

Политическият живот на страната е доста интересен. Това произхожда от невероятната разнообразност на кенийските граждани. Чел съм, че има много различни племена, но никога не съм попадал на конкретна цифра. Според моя шофьор, водач и местен тарикат (като българи знаем, че сме за никъде без връзки и тарикати...) Тайръс в Кения има 42 различни племена. 42! Кой знае: може пък отговорът на живота, вселената и въобще всичко да е именно Кения. Шегата настрана обаче, 42 племена са страшно много и това е без да броим останалия бял човек и изненадващо индийците. Причината за никак не малкото индийско население е, че когато англичаните дошли се нуждаели от квалифицирана работна ръка да построи железница и други важни инфраструктурни елементи и понеже английските работници нали имат права, а индийците са си рая... Чиста работа! Извозили ги тук да строят, да слугуват, да са като посредници между англичаните и местните. Индийците не си поплювали и се отнасяли по-жестоко с кенийците и от англичаните. Дали от удобство, дали от липса на пари, индийците си останали тук и след като първоначалната им работа била приключила. Днес потомците им представляват голяма част от местния елит, етническите напрежения продължават. За капак идва и религиозната разнообразност на Кения: католицизмът, протестантството, ислямът, хиндуизмът и местните вярвания си поделят в този ред, но сравнително равностойно вярата и молитвите на страна, която по дефиниция е религиозна щом се намира в Африка. Ако етническото и религиозно деление не стига, има разбира се и феминистични пориви. Нищо лошо и все пак твърде любопитно в страна, която е управлявана от една и съща партия от 1964 до 2007.

Както в повечето африкански държави и в Кения властта попада в непоклатими националнообединителни партии с разбирания граничещи с крайнодесните. Въпреки това, кенийците започват да надигат глас срещу тази партия, чиито водачи са от най-голямото и най-силно племе кикую. Президентът Кибаки, който е във власт от 2001 г., печели изборите през 2007 г., но при съмнителни и спорни обстоятелства. Следват размирици. Към момента знам, че работата ми ще е свързана с проучвания, които да определят политическата ситуация в страната и да оценят какви са рисковете от нови неразбирателства при следващи избори. Според Тайръс (който е кикую) кикую са 80% от населението на странатат. Аз съм чел по-малки цифри, но фактът е че Кибаки е принуден да направи коалиция с опозиционния лидер Одинга, който става премиер. Това променя системата на управление на Кения, която от президентска република става полу-президентска република. В нея отново президентът държи върховната изпълнителна власт, но сега има много по-сериозни взаимоотношения и контрол между президентът, премиерът и парламентът.

В момента Кения е в период на възход, като страната излиза от световната криза сравнително бързо и не спира до прогнизира все по-голям и по-голям растеж в следващите години. Туризмът се разраства изкл ючително бързо и вече е водещият отрасъл в икономиката на мястото на износа на кафе, чай и цветя. В момента коалицията изготвя конституция на страната, а на 04.08.2010 г. предстои националният референдум по приемането й. Въпреки всички тези обнадеждаващи новини, Кения си остава африканска държава, която разчита на международна помощ. Любопитното е, че през последните години най-големият инвеститор в държавата е Китай. Постепенно разрастващата се икономика на Китай се нуждае от много ресурси и затова китайците усилено търсят залежи на полезни изкопаеми и горива из цяла Азия и Африка. Това е добре дошла инвестиция за Кения, а евентуален успех при търсенето на нефт и газ може драстично да промени икономическата ситуация в страната.

Стига толкова информация засега. Кратката ми визитка на Кения излезе очудващо дълга, но това може само да ме радва и да ми помогне в работата. Надявам се да не съм ви отегчил твърде много и някой все още да чете това, защото тук започват личните ми впечатления от първия ми ден в Кения. За съжаление не са много в момента, но поне от тук нататък и до края на пътуването ми ще записвам само тях.

Потеглих в понеделник сутринта летейки през Истанбул с Turkish Airlines вместо през Париж или Амстердам в случай, че непроизносимия вулкан пак си речеше да се произнесе по случая. Между другото ако някой се чуди и трябва да избира в някой момент, пробвайте комшовците, аз бях много приятно изненадан. Летях един час до Истанбул в много голям, удобен и пълен самолет. След това умрях няколко пъти в рамкте на следващите шест часа (ненавиждам престои от повече от четири часа, предпочитам цял ден да изгубя и хотел да платя ако трябва) и после още шест часа се возих в един също толкова голям, малко по-малко удобен и никак не пълен самолет до Найроби. Кацнах в един през нощта и си изкарах виза на място. На летището ме чакаше Тайръс (нисък, слаб, бръснат и с бръсната глава), макар да не беше с обещаната от нашите задължителна клечка за зъби в уста. Като му споделих тази мисъл, Тайръс веднага я извади от джоба на якето си и я лапна доволно. Между другото за момента точно той държи и първентството за най-шокиращо нещо, което съм видял до момента в Кения. Днес в мола (да, и тук ги има тез проклети неща) докато ме чакаше да си изтегля пари, вместо да си остави клечката пак в някой джоб, си я беше оплел в три косъма, които му бяха пораснали на бръснатото теме и вече се къдреха. И там си висеше клечката. И той си висеше така тарикатски подпрян на стената. Ебаси вертолейшъна! С извинение.... не, без.

Така или иначе понесохме се с Тайръс среднощно през заспалия Найроби. Не видях почти нищо по пътя освен няколко кръгови движения (да се знае все пак точно кои бели са били тук... това е къде, къде по-добро от графити, а пак успява да каже Джон препика тук в името на кралицата), заспалия национален стадион и няколко заспиващи бизнес дами отстрани на пътя, които явно не са намерили никой да ги отведе на работна среща. Да отбележа, че това не е на голямото околовръстно шосе, а по малките улички на влизане в елитния квартал, в който ще спя. Комплексът ми се казва Samar Heights Apartments и ако не сте познали от името го държат нашите стари познайници и любимци индийците. И си живеят тук във впечатляващи номера. И в мола са предимно те барабар с няколко заблудени бели пиклиовци. Сигурно ако в мола Samar Heights охраната не се разхождаше с калашници и мачете, отдавна да е имало преразпределение да богатството. Но охрана има и си има нужда от нея и без нея няма как.

Когато пристигнах, пих от авторитетната кенийска бира Tusker (която правят тук, извозват до Танзания за да я сложат в кенчетата и после я връщат обратно в Кения...) и кротичко си заспах, а днес успях да посетя само мола, тъй като е националния празник Madaraka Day- денят на независимостта, свободата или нещо по средата. Или никое от тях. Тайръс така и не успя да намери една дума, която да го задоволява изцяло. Ясно, има си история и емоции, които само ако си кениец може да разбереш. 67 години откакто белия човек ни заряза, брато, купон! И все пак свобода. Свобода или сигурност. Хаос или ярем. Такъв е избора пред всеки един народ в даден момент... Почти всичко, което е с официално работно време като музеи и резервати днес е имало твърде гъвкаво работно време. Въпреки това гледах по телевизията как заспалия стадион жужи в една безкрайна манифестация на разнородната кенийската култура, как политиците рекламират бъдещата конституция, как подскачат от суахили на английски и пак на суахили свободно по време на речта си и как президентът Кибаки не говори суахили. А английски говори ли? Бе, не точно, ма си се разбират, а пък щом и Стоичков разбират значи всичко може да разберат.

За капак се поразходих малко пеша по улицата с Тайръс. Сред другите. И аз бях различният. Нека ви кажа, че чувството е много странно. Прекарваме целият си живот стараейки се да бъдем различни и да се отличим. Тук се отличавам дори само като бъда. Странно е да те заглеждат малките дечица с неразбиране и да ти подвикват и махат развълнувано хлапета от преминаващи коли. Знам какво си мисля аз, когато видя един от тях в България, но какво ли си мислят те, когато ме виждат тук в Африка. Презират ли ме? Завиждат ли ми? Радват ли ми се? Нещо друго? Или всичко наведнъж? Не знам, но определено има някакъв особено блясък в погледите им и тепърва ми предстои да му свиквам и да се опитвам да го разгадая. Както и да разгадая Кения. Надявам се само всеки друг ден, когато си мисля, че нямам почти нищо да пиша, да изписвам четири страници. Тогава може и да разгадая все нещо докато съм тук. Себе си ако не друго. Да, не бих отказал такова проникновение.

И тук е време да спра, защото мислите ми започнаха да се лутат твърде много, но повярвайте ми, и вие да се озовете тук (и ви го пожелавам!) ще уловите такива странни мисли да започват да кръжат из главата ви. Сега ви пожелавам наздраве от голямата тераса на блока, където съм се опънал, качил съм си краката на масата, съзрцавам красивата топла вечер и пийвам Tusker. Липсва ми наргиле и каре белот, но и това не е зле. Не е никак, никак зле.